Петър, който отначало се наричал Симон, бил син на рибар от Витсанда Галилейска. Баща му се казвал Йона, а брат му Андрей (Св. Андрей Първозвани) пръв станал ученик на Спасителя. Той побързал да съобщи на Симон радостната вест, че намерил Месия, и довел Симона при Иисус. Спасителят го нарекъл "Кифа" (на еврейски) или "Петър" (на гръцки), което значи "камък". Андрей и Петър били по занаят рибари. Веднъж, когато се намирал близо до Генисаретското езеро, Спасителят видял една лодка, която принадлежала на Петър. Той влязъл в нея и оттам поучавал народа. Подир това Иисус заповядал на Петър да хвърли мрежата за ловитба. "Наставниче - отговорил Петър, - цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежата". Тогава те уловили толкова много риба, че мрежата се раздирала. Петър повикал на помощ другарите си Яков и Йоан. И двете лодки били нанълнени с риба. Тогава Петър, поразен от това чудо, паднал в нозете на Иисус и извикал: "Отиди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек!" С това чувство на искрено смирение и съзнание на греховете си Петър започнал своето постоянно служение при Господа. При вида на чудото, извършено от Иисус Христос, страх обзел и другарите на Петър. Но Господ ги успокоил и казал на Петър: "Не бой се! Отсега ще ловиш човеци!" Тия думи означавали, че Петър с проповедта си ще обръща сърцата на човеците към Бога. След туй Петър и другарите му оставили всичко и тръгнали подир Иисуса. Те слушали учението Му и видели чудесата, които Той правел. Името на Петър постоянно се среща в Евангелието. Той бил един от любимите апостоли на Христа и почти неразделно се намирал при Него в най-важните случаи. Така, той видял Преображението Господне, възкресяването дъщерята на Иаир, бил в Гетсиманската градина преди страданията Христови. Той се отличавал с пламенна любов към своя божествен Учител. Веднъж Иисус казал на учениците Си да минат с кораб на отсрещния бряг на езерото, а Сам възлязъл на планината да се помоли. Било вече късно вечерта. През нощта, когато учениците били отплували далеч от брега, се дигнала буря. Вълните заливали кораба, а учениците били обхванати от голям страх. Тогава те видели Иисуса да отива към тях по вълните. Изплашени, те мислели, че това е привидение. Но Господ им казал: "Не бойте се, Аз съм!" Тогава Петър, ободрен от гласа на Спасителя, извикал: "Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата!" - "Дойди" - казал му Иисус. И Петър излязъл от кораба и тръгнал по водата към Иисуса. Но като видял силното вълнение, той се изплашил, започнал да потъва и в страх извикал: "Господи, избави ме!" Иисус прострял ръка, хванал го и казал: "Маловерецо, защо се усъмни?" И когато влезли в лодката, бурята веднага утихнала. Веднъж Господ говорел за небесния хляб, който дава спасение "Аз съм живият хляб - казал Той. - Който яде от тоя хляб, ще живее навеки!" Някои от учениците, не разбирайки тия думи, се смутили и Го напуснали. Тогава Иисус казал на дванадесетте апостоли: "Да не искате и вие да си отидете?" Петър отговорил: "Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот, и ние повярвахме, и познахме, че Ти си Христос, Синът на живия Бог" (Йоан 6:51, 67-69). Друг път Спасителят попитал учениците Си за кого Го мислят човеците. Те отговорили: "Едни за Йоана Кръстителя, други за Илия, а трети за Йеремия или за някой от пророците". "А вие за кого Ме мислите?" - запитал ги Господ. Симон Петър отговорил: "Ти си Христос, Синът на живия Бог!" Тогава Спасителят му казал: "Блажен си ти, Симоне, син Йонин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата! И Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да й надделеят! И ще ти дам ключовете на Царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата, и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата" (Мат. 16:15 - 19). Приближавало времето на Иисусовите страдания. Желаейки да даде на учениците Си пример на смирение и любов, Той на последната вечеря с тях - според еврейския обичай - умил нозете им. Петър, смутен от смирението на Господа, казал: "Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?" Иисус отговорил: "Което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш". Но Петър повторил: "Няма да умиеш нозете ми вовеки!" "Ако те не умия - казал му Иисус, - нямаш дял с Мене". "Господи - казал тогава Петър - не само нозете ми, но и ръцете и главата" (Йоан 13:6-9). На последната вечеря Господ дълго беседвал с учениците Си, завещал им да се обичат един други, да пазят Неговите заповеди и установил тайнството причащение с Неговото Тяло и Кръв. Но и след като Господ така ясно обяснил божественото Си учение, земни помисли още смущавали учениците и те спорели помежду си, кой е най-голям. Господ, знаейки помислите им и предстоящето за Петър изкушение, казал на Петър: "Симоне, Симоне! Ето сатаната поиска да ви сее като пшеница. Но Аз се молих за тебе, да не оскъдее вярата ти. И ти някога, когато се обърнеш, утвърди братята си!" Но Петър, надявайки се много на себе си, казал на Спасителя: "Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница, и на смърт". Иисус му отговорил: "Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш". (Лука 22:31 - 34). И на всички ученици Господ предсказал, че в тая нощ те ще се разколебаят и ще Го оставят. "Дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня - казал Петър, - ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе". Същото обещали и другите ученици (Мат. 26:31-35; Марк 14:27-31). Преди страданията Си Спасителят отишъл с учениците Си в Гетсиманската градина. Като взел със Себе Си Петър, Яков и Йоан, Той се отдалечил от другите и казал на тримата ученици: "Душата ми е прескръбна до смърт. Останете тук и бъдете будни с Мене!" И като се поотдалечил малко, паднал по лице и се молил със сълзи. Като се върнал след молитвата при учениците Си, намерил ги да спят и казал на Петър: "Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден? Бъдете будни и се молете, за да не изпаднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна" (Марк 14:37-38). Тия думи трябвало да вразумят Петър, който така самонадеяно изявил готовност да умре за Христа. Но и трите пъти Спасителят, като се връщал при учениците Си след молитва, намирал ги да спят. Най-после дошъл Юда предателят с войници, за да хванат Иисуса. Тук Петър, желаейки да защити Господа, извадил нож и ударил с него слугата на първосвещеннка. Господ изцерил ранения и казал на Петър: "Тури ножа си в ножницата! Да не изпия ли чашата, която ми е дал Отец?" (Йоан 18:11). Повели Иисуса на съд и тогава всички ученици избягали. Само Петър и един от учениците вървели подир Него отдалече. Но макар Петър в буйния си порив и усърдие и да извадил нож, за да защити Спасителя, сега не му стигнала смелост, за да изповяда пред враговете Му, че е Негов ученик. Пред слугите в двора на първосвещеника той, обхванат от малодушие, три пъти се отрекъл от Христа. Петелът пропял, и той като си спомнил предсказанието на Спасителя, излязъл вън от двора и горко заплакал (Мат. 26:75). Разкаянието му било искрено и дълбоко. И Господ, милосърден към каещите се, му доказал след Своето възкресение, че му е простил неговото малодушие.