В древната Църква се използвали там, където нямало олтарни трапези за извършване на богослужението. Били много удобни за употреба по време на военни походи, както и за монасите в пустинята.

В началото те не били изработвани от плат, а представлявали каменна плочка, дървена дъска, оловна плочка, печена глина и по-рядко плочка от слонова кост.

В правило на Константинополския патриарх Никифор Изповедник(ум. 828 г.), включено в каноничния сборник "Азбучна синтагма" на Матей Властар от 14 век, се уточнява, че "антиминсите безпрепятствено се пращат там, където имат нужда от тях, и не се ограничават в този или онзи предел на известна земя, но се пращат и в чужда земя, както и св.миро..."

Акатист - от гр. Ακατιστος "akathistos", буквално "без сядане, т.е. правостоящ" - поетическо произведение (най-често хвалебни песнопения) за прослава на Исус Христос, Св. Богородица и светиите, при изпълнението на които се стои прав. Акатистът е близък по форма до древния кондак. Състои се от 25 отделни строфи, всеки две от които, освен последната, образуват смислено звено. Докато древният кондак се състои само от икоси, в акатиста се редуват 12 кондака

Анахорет (от гр. anachoretes) - отшелник, пустинник, живеещ в пълно уединение, посветил себе си на покаяние, богомислие, молитва и строг аскетичен живот.

Аналой - поставка за икони в православния храм.