Артос се нарича голяма цилиндрична просфора с отпечатано изображение на Възкресение Христово върху нея. Артос е гръцка дума и означава квасен хляб. Той се освещава в първия ден на Пасха, като над него се чете специална за случая молитва и се поръсва трикратно със светена вода. Артосът се поставя пред иконостасната икона на Спасителя и стои там през цялата светла седмица. Символично изобразява възкръсналия Христос. След изтичането на този период се нарязва и раздава на вярващите като пасхално благословие. Съхранява се, както и нафората, при домашния иконостас и се приема по време на болест или друго страдание. В България традицията на артоса е малко застъпена.

Амвон ­ издигнато място в православния храм, от което се проповядва или се чете св. Евангелие. Първоначално амвонът е бил в средата на храма, а в последствие се установява в северната стена или колона в кораба на храма. В раннохристиянските и византийските храмове амвонът бил разположен до хора или под централния купол. В българските възрожденски църкви амвонът е срещу владишкия трон, прикрепен към някоя от колоните.

Амин! (гр., от евр. "истина", "действително", "така да бъде") - дума, потвърждаваща висшата истинност на заявеното и съгласие с казаното (Чис. 5.22; Втор. 27:14-26). Често Господ е говорил така: "Истина, истина (в оригинала амин, амин) ви казвам"... Спасителят Сам назова Себе си "Амин, верният и истински свидетел, началото на Божието създание" (Откр. 3:14), "понеже всички обещания Божии в Него са "да", и в Него "амин", за слава Божия чрез нас" (2 Кор. 1:20). Думата се среща също в много от Посланията на Апостолите, а също и в някои от псалмите (напр. 40:14; 71:19; 88:63), за да потвърди преди казаното. Първите християни произнасяли на висок глас "амин" както при произнасяне на благодарност, така и в края на всяка молитва (1 Кор. 14:16), т.е. със значението "така да бъде".

Анатема (от гр. оставяне, предоставяне, подразбира се - на Божията воля; англ. anathema, anathemize) - гръцка дума,  за обозначение на проклятиеили нещо осъдено и затова подложено на унищожение. Позната е като формула за проклятие и извън юдаизма. Църквата винаги е съжалявала и се е молила за хората, изпаднали по внушението на дявола в ерес и невъзможност да достигнат до истинско покаяние

Ангел, ангели (на гр."ангелос" - "пратеник, вестител на Бога", на евр. "малах Яхве") - безплътно (безтелесно), разумно духовно същество (разумен дух), което известява и изпълнява Божията воля (Пс 102.20). Ангелите са посредници между "горния" и "долния" свят, които Бог изпраща за нашето спасение.Ангелите били първото Божие творение; били почтени и покорни на Бога, но надарени също със свободна воля, и поради това податливи на изкушения и дори грях. Както Старият, така и Новият Завет загатват, че някои ангели загубили първоначалната си святост: съблазнени от Сатана, те тръгнали против Бога и станали демони. Останалите верни на Бог ангели се сподобили с вечно блаженство. Обрисувани са потънали в блясък и неземна красота (Мат. 28:2-3). Те не изпитват човешките слабости и страсти (Марк 12:25), съчувстват и служат на хората (Лука 15:10), чрез тях Бог възвестява своята воля на хората.

Антихрист - 1) определена личност - противник на Христа, която ще се яви преди свършека на света, за да води борба с Христовата църква, но в края на краищата ще бъде победен от Христа (Апокалипсис). Макар че времето за второто идване на Исус Христа не е известно, Свещеното Писание описва конкретно признаците, предшествуващи идването на Антихриста. 2) В по-широк смисъл антихрист е всеки човек, "който отрича, че Иисус е Христос" (1 Иоан 2:22), "не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос" (1 Иоан 4:3), разполага с власт и активно се бори с християнството.

Акатист - от гр. Ακατιστος "akathistos", буквално "без сядане, т.е. правостоящ" - поетическо произведение (най-често хвалебни песнопения) за прослава на