Игумен – монах съссвещенически сан, предстоятел или ръководител на манастир. Званието в по-високо от иеромонах, но по-нисше от архимандрит. Към игумена (и архимандрита) е прието да се обръщаме с "Ваше Високопреподобие". Игуменка - настоятелка на женски православен манастир.
Идолопоклонство - грях против Втората Божия Заповед, състоящ се почитането като божество на нещо, което не е Бог, в обоготворяване на кумири или идоли. Освен грубото идолопоклонство, което е било характерно за езичниците, има и друго вътрешно, слабо забелязвано идолопоклонство, на което могат да се отдават хора вярващи в истинския Бог. Към греховете на вътрешното идолопоклонство се отнасят всички греховни страсти, които, като завладяват душата ни, стават нейни идоли, и на тия идоли ние служим вместо на Бога, забравяйки своите задължения към Него и ближните.
Иерарх - от гр. свещеноначалник – представител на висшето духовенство,архиерей: епископ,архиепископ, митрополит, патриарх.
Иерархия (йерархия) - от гр. свещеноначалие - общо название на трите степени свещенство:дякон,презвитер/свещенник/ и епископ.
Иерей (йерей) - от гр. "иереис" - свещеник духовно лице, посветено във втората степен на свещенството.
Иеродякон (йеродякон) - от гр. дякон-монах - монах с дяконски чин (сан).
Иеромонах - от гр. свещеник-монах - монах с свещенически (иерейски) чин (сан). Към иеромонаха е прието да се обръщаме с "Ваше преподобие".
Изкупление - църковното учение за освобождаването на човека от робството на греха, което Исус Христос извършил чрез Своето учение, кръстни страдания, смърт и възкресение.
Изкушение (от гр. peirasmos - изпитание, проба, от глагола peiradzo - изпитвам, проверявам) - "...и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия" (Мат. 6:9-13, Лука 11:2-4). Да не се смесва със съблазън.
Изповед или Покаяние - тайнство, чрез което вярващият след гласна изповед на греховете си с гласно изказана от изповедника прошка получава благодатно опрощаване на греховете от Бога. Буквално понятието означава "съгласие" с Бога по отношение на греховете. Св. Иаков ни съветва да изповядваме греховете си пред старейшините, или свещениците, както се наричат днес. Длъжни сме също така да изповядваме греховете си и непосредствено пред Бога. Православната Църква винаги е следвала практиката на изповед пред свещеник, заедно с личната изповед пред Бога. Изповедта е едно най-важните средства за покаяние и за получаване на увереност, че греховете ни са простени. В същото време тя е и най-доброто средство за преодоляване на тези грехове.
ИИСУС ХРИСТОС е второто лице на Светата Тройца, предвечно роден от Отца. Той стана човек и във въплъщението Си е бил изцяло Бог и изцяло човек. Идването Му на земята е предсказано от пророците в Стария Завет (Ис. 9:7; LV:3; Иерем. 23:5; Иез. 34:23, 37:25; Aмос 9:11 и др.).Христос е сърцето на християнството и Православната църква отделя най-голямо внимание на общуването с Него и предаването на Неговото учение.
Икона (от гр. eikon – образ, портрет, изображение) – прието от Църквата и осветено изображение на Иисус Христос, ангелите и светиите, както и на различни събития от Библията и църковната история. За разлика от монументалните повествувателни цикли, които илюстрират Св. Писание, иконата е съкровен молитвен образ. По време на формирането на християнското изкуство във Византия икона наричали всяко изображение, независимо дали то е графично, скулпторно или произведение на монументалната и приложната живопис.Иконите разкриват реалността, която изобразяват. Една икона на Господ Иисус Христос ни разкрива някакъв аспект на Самия Христос, изображението (образът) пресъздава Първообраза. Иконите са прозорци към небесата, които не само отразяват Божията слава, но за православния християнин са и предверие към Божието Царство. Православните християни не се покланят на иконите и не им служат, а ги почитат поради отношението им към небесната реалност.Иконите се изписват в дълбоко молитвено състояние по строго определени правила (канони) най-често на храмовите стени (стенопис, фреска или мозайка) или на дъска. При класическата зографска техника за рисуване на преносими икони образите се рисуват с темпера върху суха основа (грунд) върху дъска (обикновено липова или борова), на която е поставено платно (левкас).
Иконография - иконопис (от гр. eikon — изображение, образ и “'graphos” – пиша, рисувам) – в изкуството устойчива традиция в изобразяването на различни лица и събития, която се основава на различни източници (Св.Писание, църковното предание, литургически песнопения) и е в съответствие с догматическото, символическото и литургическото им тълкуване.
|
Храм Свети Йоан Рилски - гр.Бургас 
