Масорети (евр. мазара – предание), т.е. хранители на преданието.
Мамона– езическо божество, което покровителствува богатството.
Мартирологии - сборници с разкази за подвизите на светите мъченици. Четат се в Църквата съгласно с 54-то правило на поместния Картагенски събор.
Маслосвет (Елеосвещение, рус. Соборование) - свето тайнство , извършвано от свещенослужители над болен, състоящо се от четене на молитви, на Апостола и Евангелието, а също помазване на болния с елей (зехтин). При помазването на тялото с елей над болния се призовава Божествената благодат, която изцерява болестите на душата и тялото.
Месецослов - списък на празнуваните от св. Православна Църква светци по дати, както и сборниците, които съдържат църковни песнопения и повествования за светиите. Други сборници, които Църквата използва в богослужението и за индивидуално четене, са синаксарите, месецословите и чети-минеите.
Месия (евр.) - помазаник. Така е наречен Господ Исус Христос на Когото в най-висша степен принадлежи знанието на Пророк, светостта на Кръвосвещеник и могъществото на Цар.
Местоблюстител (слав. "местопазител") - лице, което временно (до нов избор) е на мястото на починал предстоятел на поместна църква. Този термин се употребява най-често в Руската православна църква.
Минеи, Чети-минеи- сборници, съставени по календара в съответствие с празничните дни. Съдържат житията на светиите сказания и религиозни поучения от църковни писатели, актове, грамоти и други за назидателно четене. За пръв път такъв сборник е бил съставен във Византия през IX век.
Свето Миро 1) Благовонно масло, коeто се използва в Светото тайнство Миропамазване- за благославяне на новопокръстените в тайнството Кръщение а също при освещаване на престоли и антиминси.
Приготовлява се от смирна, благовонна канела, благовонна тръстика и маслинен елей (Изход 30:23-25). С миро Бог заповядал на Мойсей да помаже скинията, Аарон и синовете му за служба богу (Изход 30:26-30; 29:7). По-късно се миропомазват не само първосвещениците, но и пророците и царете.
2) Вещество, което изтича от някоиикони, свети мощи и други православни светини.
Мирянин - член на Църквата, който не е духовно лице и взема молитвено участие в извършването на богослужението. Миряните могат също да извършват всичките богослужения, посочени в часослова, и в случай на крайна нужда могат да извършват итайнството Кръщение.
Митрополит (от гр. Митрополия - голям областен град, т.е град майка) - епископ, който е избран или назначен да управлява дадена църковна област, именувана митрополия.
Мойсеев закон - закон, даден от Мойсей на еврейския народ, който регулирал цялостния му живот (личен, семеен, обществен). Виж Старозаветен Закон.
Молитва - православна практика, в която човекът-творението общува с Бог-Творецът на всичко видимо и невидимо. В молитва християнинът възнася сърцето и ума си към Бог и прославените от Него - светиите Му. Освен със свободни благодарения, прошения и възхвала, православните християни се молят и с думите на светиите, защото четенето на техните молитви свързва човека със създателите им - псалмопевците и подвижниците. То помага молещият се да добие духовна нагласа, близка до техните въжделения и сърдечни пориви. За това, че е нужно да се молим и с чужди думи, ни е дал пример Сам Господ Иисус Христос. Неговите молитвени възгласи по време на Кръстните му страдания са стихове от псалмите (Пс. 21:2; 30:6). Повечето от църковните песни в общото богослужение са по своята същност молитви.
Молитвено правило - подбрани и подредени в определен ред молштви с които православните християни се молят ежедневно сутрин, вечер преди лягане, преди приемане на св.Причастие и други.
Има три вида молитвени правила:
1.пълно правило-за монаси и духовно опитни миряни
2.кратко правило за всички вярващи
3.кратко молитвено правило на преп. Серафим Саровски: "Отче наш", три пъти "Богородице Дево" и веднаж "Символа на вярата" - за тези дни и обстоятелства, когато човек се намира в крайна умора и е особена липса на време.
Не бива да пропускаме изцяло молитвеното правило. Дори да четем молитвите без нужното внимание, техните думи проникват в душата и оказват своето очистващо въздействие.
Молитвослов- сборник с молитви съдаржащ утринното и вечерното молитвено правило,правилото преди и след Св.причастие.Може също да съдържа молитвословия от богослужениета,покайни канони,акатисти и каноно на Исус Христос Пресвета Богородица, Ангела Хранител и др.
Монах (от гр. monachos - "един", водещ уединен живот) - човек, посветил себе си на Бога чрез приемане на обети, съпроводено с подстрижение (на косите) в знак на служба Богу.
Молебен - особено богослужение , при което вярващите просят милост и прошка от Господ и Неговите светии или благодарят на Бог и светиите Му за получени благодеяния. Някои молебени са включени в общественото богослужение и се извършват по време на храмовите празници или друго установено време, често едновременно с чина за освещаване
на вода. Други молебени се извършват по молба на отделни вярващи в мирно време или при бедствия (война, суша и пр.). Тогава освен в храма, молебени се извършват по домовете, на полето и пр. Понякога към молебените се добавя пеене на акатисти.
Молитва Господня - молитвата "Отче наш, иже еси на небесах..." (Мат. 6:9-13; Лук. 2:24), която Господ Иисус Христос дал по тяхна молба на Своите ученици като образец за молитва, в която всичко е поучително за нас. Както и Десетте божи заповеди, молитвата се състои се от две отделни части: първата - за Божието, а втората - за човешкото.
Молитва Иисусова - кратка молитва към Иисус Христос: "Господи Иисусе Христе, Сыне Божий, помилуй мя грешнаго"
Молитва на св. Ефрем Сирин - покайната молитва "Господи и Владико живота моето...", съставена от IV век от преподобния Ефрем Сирин (Ефрем Сириец). Освен като част от личните молитви, се чете на богослуженията на Великия пост.
Молитвата към светците се насърчава от Православната Църква. Това е така, защото за християните физическата смърт не е окончателна. Тя е славно влизане в рая и след нея християнинът не престава да бъде част от Църквата, нито пък изпада в някакво неопределено полусънно състояние до деня на Страшния съд.
Мощи, свети мощи (от църковнослав. - прах, мъртво тяло; на гр. λείψανα, на лат. reliquiae) -
1) Тялото на всеки починал, всичко, което е останало от човешкото тяло след смъртта. В чина (порядъка) на погребението в Требника е казано: "…пришед в дом, в нем же мощи усопшего лежат…".
2) Останките от телата на мъчениците и Божиите угодници в какъвто и вид те да са се запазили. Мощите на някои светци са останали нетленни. Църквата благоговейно почита нетленната плът или неизтлелите кости (на цялото тяло или части от него) или прахта и пепелта на светите Божии угодници, като изпълнени с благодат светини, в които е почивал и почива Сам Бог, и които имат дара да творят чудеса. В случаи, когато Бог Сам е свидетелствал за починалия, като го е удостоил с дара на чудотворство преди или след смъртта му, и неговите останки са се запазили нетленни, Църквата канонизира починалия за светец след обективно и подробно изследване на всички свидетелства. Частици от свети мощи се вшиват в Свети Антиминс.
Мъченик - една от категориите светци.
|
Храм Свети Йоан Рилски - гр.Бургас 
